Как да разбера дали детето ми има Дислексия – в 1-ви клас е, но трудно усвоява четенето!

Да погледнем с надежда, но и с мисъл и разбиране към Великите дислексици!

Ето някои от тях:

Ричард Брансън
Алберт Анщайн,
Ханс Кристиан Андерсен,
Александър Бел,
Мохамед Али,
Джордж Вашингтон,
Стивън Спилбърг,
Хенри Форд,
Джим Кери,
Шер,
Упи Голдбърг,
Томи Хилфигър,
Анди Уорхол,
Дженифър Анистън,
Джон Ленън,
Орландо Блум,
Кийра Найтли,
Джейми Оливър…

Ще се запитате какво е общото за тези световноизвестни хора.. Всички, до един, са успешни и градят кариери за милиони… За всички тях историята казва, че имат Дислексия. Наричат я още „Синдром на гениите“.

В Обединеното кралство децата с това развитийно състояние са подкрепени според индивидуалните им различия. Имат достъп до различен тип училища както за гениални деца, така и специализирани за подкрепа на обучителните предизвикателства или в обикновен клас получават специфична помощ. Идеята е малчуганите да се усъвършенстват в сферата, в която са най-силни. Когато силните страни се уловят и подкрепят за сметка на слабите, човек с дислексия би могъл да работи дори в НАСА или подобни организации, в които има практика и политика да се назначават специалисти с дислексия, тъй като индивидуалния начин на мислене, творческият им заряд и иновативни решения ги превръщат в Хора-Изобретатели.

Клинично, дислексията е описана от Освалд Беркан през 1881 година, но терминът е измислен от Рудолф Берлин през 1883 – той е офталмолог, практикуващ в Щутгард. Използвал е понятието, като препратка към едно умно и интелигентно дете, парадоксално изпитващо големи затруднения в обучението си по четене. Първият описан случай е през 1896 г. в британската медицинска литература от W. Pringle Morgan, британски физик от Източен Съсекс.

В днешно време, специалистите разполагат с много литература, процедури и терапевтични методи, които помагат на човек да се справи със затрудненията в четенето. Може да бъде научен да се справя, в случай че семейството иска да разбере естеството на предизвикателствата, обърне внимание рано, приеме „проблема“ както го наричат учителите и съдейства на специалиста. Залъгването, че това просто е „Дар“ може да отнеме години и да не даде възможност на едно дете да надмогне реалните си затруднения с процесите, които стоят около четенето. Те са комплексни и имат реални причини, обяснения и йерархия в терапевтичния процес.

Обикновената представа на хората е, че четенето става само чрез очите. Ухото, или по-точно начинът му на работа, може да е главен виновник за дислексията. Малко родители предполагат, че преди детето да може да получава и обработва информация чрез книгата или белия лист, да може да слуша и стои спокойно и концентрирано в час, е необходимо да е интегрирало сетивата и тялото си. Повече по темата за начините на овладяване и помощ при дислексия коментира Олга Георгиева.

Дислексията се разкрива за родителите в началото на училищния период, Принцип в диагностицирането ѝ е да се случва обикновено в края на първи и средата на втори клас, когато едно дете бъде ограмотено. Но съществуват ранни скрининги и тестови процедури, които още около 3-тата, 4-тата година, могат да ни покажат ясни маркери, свързани най-вече с развитието на работата на сетивата, интегрирането на рефлексите, последователната и синхронна работа на всички органи на тялото и развитието на речта.

Наименованието, самата дума „дислексия“ идва от гръцки и означава „затруднение с думите“.

Колкото по-рано се хване тя, толкова по-успешно могат да бъдат преодолени затрудненията, свързани с осъзнаването на звуковете, говорът и четенето при едно дете.

Около 3-годишна възраст сигнал за бъдещ проблем може да бъде закъсняващото проговаряне. На 5-годишна възраст неспособността за улавяне и възпроизвеждане на фините звукови разлики в думите. Всяко дете навършило 5 години трябва да е способно да прави разграничение между височината, дължината на звуците, за да анализира говорните звукове и в първи клас да може да ги кодира т.е. да ги пише правилно. За да чете, този процес също трябва да е налице.

Един неподозиран главен виновник за този проблем е ухото или по-точно работата, която то извършва и елементите на преработката, която прави човек по слухов път. Този канал на информация включва много повече от чуването, за да учи, за да чете и пише едно дете е важно да е развило уменията за слушане. В ухото също така сe намира нашият орган за пространство и баланс – вестибюла. В тази връзка има и ранни моторни тестове, които може да покажат затруднения.

Сигнал, например, може да бъде позата, мускулният тонус, лошият баланс на тялото на едно дете. Това е свързано с усета на детето за тялото му в пространството – дали то има ясна идея за собственото си тяло и как е разположено спрямо околния свят. Има деца, които казват „знам какви са посоките в пространството, но когато става дума за моето тяло, се обърквам“, или „чувствам врата си неудобен“. Бъркането на ляво и дясно, горе и долу може също да е ранен сигнал за по-късна поява на дислексия.

Ако проблемът се улови рано, много хора успяват да надмогнат трудностите, които имат. При някои, затрудненията може да присъстват на различно ниво по време на целия им живот – зависи от степента на проблема и какви терапевтични мерки са предприети. Добрата новина е, че чрез специализирана помощ може да се провокира ползотворно мозъчната пластичност, за да се компенсират дефицитите и човек може да бъде научен да се справя.

С какво може да помогнем в център Логос:

Специализирани терапии с логопед, ерготерапевт, психолог, интензивни 10-дневни курсове, които изключително оптимизират терапията и задвижват компенсаторните механизми на мозъчната невропластичност, аудио-психофонологичен тренинг с различни програми за звукостимулация, Brain Gym®, Interactive metronome®, Learning Breakthrough program®

Как да разбера дали имам проблеми с гнева?

Как да разбера дали ще се справя само, ако мисля положително?

Как да разбера дали детето ми е хиперактивно?
Как да разбера дали имаме проблем с проговарянето – на две години и половина детето ми все още не говори?
Как да се ориентирам детето ми изостава ли спрямо езиковите нормите за развитие?