Логопедия (от гръцки. lógos – дума, реч и paideía – образование, обучение)
Логопедията изучава нарушенията на речта и езика, нарушенията в гълтането /дисфагия/, гласовите нарушения и разработва методи за преодоляването им.
Смущения, обект на логопедична терапия са:
- Артикулационни нарушения (дислалия)
- Гласови разстройства (афония)
- Абнормално забавяне или забързване на потока на речта (брадилалия, тахилалия)
- Говорни нарушения при вродена цепнатина на небцето (ринолалия)
- Разстройства вследствие на нарушена инервация на артикулационните органи (дизартрия)
- Заекване и запъване
- Езикови и говорни нарушения вследствие на увреди на централната нервна система (афазия, нарушения в езиковото развитие)
- Нарушения, проявяващи се в писмената комуникация (дислексия, дисграфия)
- Множествени нарушения
- Говорни и езикови разстройства, свързани с различни заболявания – болест на Хънтингтън, множествена склероза и др.